Бяла зима.
Поне това се вижда от петия етаж и то през прозореца. И хич не му се радвам на тоя сняг, щото… да не се повтарям. Обаче днес си беше голям изпитание да ида до 17 поликлиника на доктор. Да имаше как щях да си стоя сгушена и никъде нямаше да мърдам до пролетта. Мрън, мрън. Красиво било. Къде й е красотата на тая зимна картина, при положение, че за да отида до поликлиниката си стопих здравео, нервите и пр. И при това бях с такси, което чаках на улицата 15 минути. Почистени улици ли? Таратанци. Над 200 снегорина работели – е къде е 2, къде е 200. И пак мрън и пак мрън. Красива е шипката долу в двора, която ще изглежда още по-красива на снимка.

Не ми се мисли как ек сега след час и половина ще се доберем с децата до НДК, където червейчетата имат концерт и много се вълнуват по случая. Дали да не отскоча до пазара и да купя 3 шейни и да се спуснем по надолнището на Черни Връх – булеварда… Ужас и безумие е на Острова. Така вече наричам квартал Лозенец.

Ама стига съм мрънкала, щото и лекарката днес не ме зарадва. Някакво ошипяване на шийните прешлени, след рентгенова снимка на съответните части. Мигрена. Една торба лекарства и след 3 седмици пак на преглед. А, да, да се науча да си меря кръвното. Да се снабдя със съответната апаратура. На всеки 50 минути да си почивам, правейки гимастика за раздвижване…

И т.н и т.н
Стресове, мресове. Сега и някакви неща чета:

които някак не ме правят особено спокойна.
Да видим.