Все пак ще се случи. С всичките екстри, които писах по-долу. Ами не разбирам съвсем хората, които обичат тоя сезон. Много се радвам на емоциите им, много се радвам, когато,изобщо, някой се радва. Ама зимата някак не мога да я почувствам и да й се радвам. Просто щото е зима. И ми липсва слънчевото настроение, особено от това прекрасно слънчево лято. Мда…

Важно е, все пак, че си съхраних и запазих доста неща от това лято и с тях съм решила да се топля през идните 2-3 месеца. Вярно е, идват празници, ама за капак на всичко сега съм и болна. Пустата ми глава вече съвсем ме побърка. Щом и на доктор ходих днес, а ще имам такова посещение и утре. Гадост. Но снощи преминах всякакви граници на търпимост.
Та за зимата говорех… Ама гледам Доктор Хаус. Някакъв врещящ от главоболие човек… О-ужас… дали да не сменя канала…. Разсейвам се… Намерих с какво

Сега си създавам нагласата,след миналия уикенд, утре сутрин като стана да има навалял сняг. Ама да успея да го видя преди да е утъпкан от коли. Даже мисля ако това се случи да изведа кучето навън и да оставяме следи от лапички и крака в снега. После ще направя чай и на двама ни. И накрая на лекар ще вървя.

А ако утре не навали, както обещаха тая вечер, в събота – същото. А после да правя палачинки, да ми е топличко после да събудя унищожителите на палачинки и ще им покаа какъв снежен пейзаж съм им нарисувала. Децата харесват снега и на гледане и на пипане, Александър харесвал снега, ама още не съм се насладила на тая му радост. Да видим дали ще е достатъчно заразителен, за да мога да се зарадвам и аз. Марко – и атой ми е любопитен. И започва да ми става студено на краката, а съм с дебелите рошави чорапи.

Гледах един хубав филм преди няколко седмици.Оттам ми направи впечатлене един израз. “Любов е когато по всяко време, времето навън е хубаво. Просто дъждът и студа са друг вид хубаво време”. Та аз съм готова за зимата и лошото време, в тоя ред на мисли, съвсем няма да ме изненада. Даже има някакви шансове да ми хареса. Самата зима.