Бях забравила, че имам една саксия с набодени в нея луkовици на лалета. Една вечер скитах. Бях много крива, май даже ме беше залял порой от сълзи… И минавайки край една барака, в която денем продават цветя погледнах в краката си и видях една саксия с няколко покълнали вече луковици. Всичките до една понаядени от някакъв гризач. Абе наполовина си бяха луковиците.
По листата разпознах че са на лалета… Не мислих много, гушнах я и я прбрах с мен вкъщи. Оставих я отвън на прозореца и дори в най-големия студ миналата седмица хайваните бяха навън. Вчера се изплаших да не ги убия съвсем и ги прибрах вътре. Видях, че единия нахалник се опитва да отвори цвят и много се зарадвах.

Ето го първото…

Надявам се да има и още…
Обичам цветя, а идеята за цветя на прозореца винаги ми напомня за филма Leon, За Стинг… разни смесену чувства, прикрити зад полутъжна усмивка…