[audio:http://mish.otel.net/music/Veselin%20Marinov%20-%20Da%20Se%20Sybudish%20Do%20Men.mp3] Нощта си отива по-красива от преди, претихнала, щастлива ме докосваш нежно ти. Очите ти греят, напоени с любов, осъмваш до мене и светът е вече нов. Имате те любов, срещнах те, ти дойде. Знаеш ли колко отдавна за тебе мечтая? Знаеш ли как те обичам и как те желая? Ти се събуди до мен, [...]
Когато нещо за теб е всичко… Оставайки без това нещо… С нищо ли оставаш…? Тази усмивка отразява едно Всичко… Тези очи поглъщат едно такова Всичко… Този огън в косите е малка част от пламъка в сърцето… от Всичкото… Сега е много тъмно… Много тихо… Много студено… Аз сама… Така и не се научих адекватно да [...]
You can achieve… When you believe somehow you will… [audio:http://mish.otel.net/music/Whitney%20Houston%20-%20When%20you%20believe.mp3] И не ми се спи… Просто когато ме е страх за утре, предпочитам да не затварям очи. Луната ми се блещи… Завесите ми са пуснати… 3-ти ден. Днес исках да УГАСЯ слънцето, когато отворих очи, след поредната изтормозена дрямка. Сънувах неописуем кошмар. А предполагам не [...]
Е, нямам проблеми с вярата. Не съм и екстремист. Имам си инстинкти за самосъхранение. Било ме е страх при вида на такова огромно животно. Силно ме респектира самото му излъчване и никога не съм пожелавала да седна и да яздя. Никога достатъчно силно, за да го направя. Просто не се виждам да подчиня подобно нещо. [...]
Та вървя си аз, както стана ясно днес напуснах покоите си и бях на разходка. Баси покоите… Ама така да ги наречем. Та вървя си, значи, в Борис гардън (с ударение на “О”) и се натъкнах на страшен колорит. Толкова полицаи не бях виждала на едно място…. Стана ми смешно, исках да ги снимам как [...]
но не скинарка, както би казала Юлето, за да ми доукраси изречението. В Борисовата градина днес се натъкнах на странното животно. Всъщност най-обикновена катерица, но демонстрираща любопитство, позира ми, предполагам ако не беше кучето, което не успях да снимам, щеше да ми каже как се казва. Дори как я наричат галено. Като господар/ка на няколко [...]
реплика от филм. Много ми пасна, много ми хареса и ако имах малко повечко време, имам вдъхновение да напиша нещо като есе. Мда… Надежди…
Преди години, поради нещастен случай за една идея да загубя пръсти на дясната си ръка. Преди малко повече от 10 години. Виденовата зима, доста хора я помнят. Та оказа се, че на вид ръката ми ще прилича на ръка, но бе важно да има сигурност, че няма фатално прекъснати сухожилия и нерви. Не че ръката [...]
