Днес с момичетата се позасякохме. Явно не очакваха да бъда тук, когато се прибраха. Нещо се стреснаха, но така и не разбрах защо…. После се оказа, че планирали да купуват мартеници, обаче няма как да ме финтират… Та им предложих да направим картичка на компютъра. И умната ми Мария, сякаш е дете на майка си, [...]
А утре? Завиждам на Михаил. Свил се е отгоре на кашона с детски играчки, мушнал е муцуна под лапата на някакъв плюшен звяр, мърка, диша тежко и спи. Аз не помня от колко нощи не съм спала, колко дни слях с нощите и в ранни зори се свивах изморена. Не чувствам умора, тялото ми се [...]
Тъжно ми е… Remember when we used to look how the sun sets far away? And how you said: “This is never over” I believed your every word and I guess you did too But now you’re saying : “Hey, let’s think this over” You take my hand and pull me next to you, so [...]
не просто музика…
И е красиво, и е тъжно. Не обичам зимата, единствено снегът радва очите ми. Скрива, изравнява, придава плавна граница на контрастни елементи. Създава извивки, извиква въпроси. Очите свикват да не виждат, а когато снегът изтече като пролетна вода… всичко е отново същото. Само малко по-живо… А под снега всичко си е същото, консервирано, дишащо, очакващо. [...]
или как скромните и онеправданите спасяват вида си от изчезване Предупреждавам-дълго е. Любителите на Animal Planet са гледали за онези зелени сочни гъсеници, които преспокойно се мотаят сред кръвожадни вечногладни огромни мравки и си отминават достолепно живи и все така зелени и сочни. Тайната за дълголетието им се крие в сладкия сок, който изпускат през [...]
Как да го преглътнеш, преживееш, забравиш, продължиш: Механично/ чрез заместване: – Ми вържи се за радиатора, драга – да не хукнеш нанякъде в заслепение.. – Nameri заместител – единствения сигурен метод който знам е “Клин клина избива”. – изпраскай няколко мъже за еднократна употреба – Просто намираш следващия, който се чука невероятно, бе. – …завъди [...]
Вярно бяхме тръгнали снощи към “Бар накрая на Вселената”, но съвсем не предполагах, че в един момент съвсем съзнателно ще предпочета да си сипя нещо подобно (като заглавието) в гърлото и да чакам да се смеси блажено с кръвта ми и да размие съзнанието ми. Следствието днес е махмурлук, ама то след Лонг Айлънд айс [...]
Миналата година, 2006, знаех, че 2007-ма ще е годината на поредните големи промени в живота ми. Някои от тях бяха планирани, за други не бях подозирала. Но започне ли да се преобръща едно, доста често нов порядък се налага и за други неща. Няма да навлизам в твърде лична конкретика. Просто се надявам всичко, което [...]
От една седмица насам си търся работа. Не съм пуснала обява в централните ежедневници, не съм споделила с много хора, само с най-близките. Но какво наблюдавам… Прави ми впечатление, че доста мои познати също са в подобно положение. Не обичам съвпаденията, особено тези, които са с някакъв негативен ефект. Грег също търси нова работа Дано [...]
Не е зле, понякога да се сещам, че едно отнещата,което тежи в дамската ми чанта е фотоапаратът ми. Странно, забравям, че е в мен, обаче не забравям всяка вечер да зареждам батериите и да проверявам картата дали е вътре. Вчера… не ми се говори за вчера, но видях разни неща. Някои от тях снимах. Гарвани… [...]
Наивно, по момичешки, но и по женски вярвам в това… Ако и тази вяра угасне, ако се размие, ако изтече… Смисъл друг има ли?
Трябваше баща ми да зарита за снимки на джуджетата, та да намеря време да свърша нещо, което трябваше да свърша отдавна. Което пък ми напомня да си записвам нещата, които искам непременно да направя. Не които трябва, а които искам. Та на този адрес се намират вече няколко, а скоро и още албуми със снимки [...]
Не се страхувай… Камшик е погледът ти, с думи – белезници, привързваш ловко себе си към мен, бичуват ме настръхнали езици, след тази нощ, не искам да е ден. И лош, и тъмен, искам да прокарам по кожата ти, лепкавия мрак, опарени секундите се стичат на тласъци по голия ми крак. Прехапана, усмивката се спусна, [...]
Това в заглавито бе чуто преди месеци… И верно хич не ме обнадежди, но злото беше сторено. Спомням си с умиление, с мъничко тъга, но отвътре ми е усмихнато, защото… Е, не съм знаела, че днес ще стегна кънките и след като 20 години не бях стъпвала на лед по собствена воля, ще се чувствам [...]
Във въздуха се усещаше дъха на пролет. В светлината на деня се виждаха пълзящите слънчеви лъчи, които плахо но сигурно стигаха… навсякъде. И наоколо бе пустош… дъх и светлина. Само те изпълваха пустото. Само те някак му даваха смисъл, само те, може би, бяха тези, които създаваха условията за всичко друго, що трябваше да се [...]
Мислех си, че би било твърде лесно да опиша как си представям мъжа до мен. Всъщност би ми било по-лесно да изредя какъв не си го представям, но това няма да е отговор на поставения въпрос. През годините представите ми са се менили. От момента, в който на 6 години предложх брак на някакъв мъж, [...]
Не, изобщо не е голяма драма. Детето се притеснява, защото иска да бъда доволна. А не защото не може да решава някои задачи. Вчера призовах търпението си към нея, защото това, което усещах бе натоварващо. Точно желанието й да не ме разочарова. Започнахме да решаваме задачи, после се спрях, изпуших някоко цигари, мислих. Правилен подход, [...]
