В духа на “празничните” ми настроения се натъкнах на нещо, което беше идея още преди две години, че и повече. Добре че някой си мисли, че е открил топлата вода (та и аз да се изкъпя като бял човек).
Отдъхвам си, вече ще е регламентирано това, че няма да се молим, ами ще заявяваме желанията си. Като цивилизовани хора. Хубаво ще да е, ако все още си вярваме, че няма да си останем само с гласа в пустия.
Весели празници на всички, които ще имат празници!
Приета и провъзгласена с резолюция 217 А (III) на Общото събрание на ООН от 10.12.1948 г. Издадена в сборник от международни документи, 1992 г.
ПРЕАМБЮЛ
Като взе предвид, че признаването на достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род, на техните равни и неотменими права представлява основа на свободата, справедливостта и мира в света,
Като взе предвид, че пренебрегването и неуважаването на правата на човека доведоха до варварски деяния, които потресоха съвестта на човечеството, и че създаването на един свят, в който хората ще се радват на свобода на словото и убежденията си и ще бъдат свободни от страх и лишения бе провъзгласено за най-съкровения стремеж на човека,
Като взе предвид, че е необходимо правата на човека да бъдат закриляни от закона така, че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и потисничеството като последен изход,
Като взе предвид, че народите на Обединените нации потвърдиха в Устава своята вяра в основните права на човека, в достойнството и стойността на човешката личност, в равноправието на мъжете и жените и обявиха своята решимост да насърчават обществения напредък и по-добро жизнено равнище при по-голяма свобода,
Като взе предвид, че държавите-членки се задължиха да постигнат в сътрудничество с ООН всеобщо уважение и зачитане на правата на човека и неговите основни свободи,
Като взе предвид, че общото разбиране на тези права и свободи е от най-голямо значение за пълното осъществяване на този обет,
Общото събрание провъзгласява тази Всеобща декларация за правата на човека като обща мярка, към постигането на която трябва да се стремят всички народи и държави, така че всеки човек и всеки орган на обществото, имайки постоянно предвид тази Декларация, да се стремят чрез просвета и образование да съдействуват за зачитане на тези права и свободи и чрез последователни национални и международни мерки да осигурят тяхното всеобщо и ефективно признаване и спазване както сред народите и държавите-членки на Организацията, така и сред народите от териториите, намиращи се под тяхна юрисдикция.
Член 1
Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.
Член 2
Всеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.
Освен това няма да се допускат никакви различия, основани на политическия, правния или международния статут на държавата или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това, дали тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго ограничение на суверенитета.Член 3
Всеки има право на живот, свобода и сигурност на личността.
Член 4
Никой не трябва да бъде държан в робство или крепостничество: робство и търговия с роби са забранени във всичките им форми.
Член 5
Никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание.
Член 6
Всеки човек, където и да се намира, има право на признаване на неговата правосубектност.
Член 7
Всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да е дискриминация на еднаква закрила от закона. Всички хора имат право на еднаква защита срещу каквато и да е дискриминация, нарушаваща тази Декларация, както и срещу всяко подбуждане към дискриминация.
Член 8
Всеки човек има право на ефективно възстановяване на правата си от компетентните национални юрисдикции за действия, нарушаващи негови основни права, признати му от конституцията или закона.
Член 9
Никой не трябва да бъде подлаган на произволен арест, задържане или изгнание.
Член 10
Всеки човек има право при пълно равенство на справедливо и публично разглеждане на неговото дело от независим и безпристрастен съд за установяване на неговите права и задължения, както и за разглеждане на каквото и да е наказателно обвинение, предявено срещу него.
Член 11
1. Всеки човек, който е обвинен в престъпление, има право да бъде считан за невинен до доказване неговата вина в съответствие със закона в публичен процес, по време на който са му били осигурени всички необходими гаранции за неговата защита.
2. Никой не трябва да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не е съставлявало престъпление по националното или международното право. Не може също така да бъде налагано наказание, по-тежко от онова, което е било предвидено за съответното престъпление по времето, когато това престъпление е било извършено.Член 12
Никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върху неговата чест и добро име. Всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства.
Член 13
1. Всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава.
2. Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си.Член 14
1. Всеки човек има право да търси и да получи убежище в други страни, когато е преследван.
2. Това право не може да бъде ползувано, когато действителното основание за преследване е неполитическо престъпление или деяние, което противоречи на целите и принципите на ООН.Член 15
1. Всеки човек има право на гражданство.
2. Никой не може да бъде произволно лишен от гражданство, нито да му бъде отказано правото да смени гражданството си.Член 16
1. Мъжете и жените, навършили пълнолетие, без каквито и да са ограничения, основани на раса, националност или религия, имат право да сключат брак и да образуват семейство. Те се ползуват с равни права при сключване на брака, по време на брака и при неговото разтрогване.
2. Бракът трябва да се сключва само с доброволното и пълно съгласие на бъдещите съпрузи.
3. Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.Член 17
1. Всеки човек има право на собственост, индивидуално или съвместно с други лица.
2. Никой не трябва да бъде произволно лишаван от своята собственост.Член 18
Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали.
Член 19
Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.
Член 20
1. Всеки човек има право на свобода на мирни събрания и сдружения.
2. Никой на трябва да бъде принуждаван да участвува в дадено сдружение.Член 21
1. Всеки човек има право да участвува в управлението на своята държава пряко или чрез свободно избрани представители.
2. Всеки човек има право на достъп при равни условия до обществените и държавните служби на своята страна.
3. Волята на народа трябва да бъде основата на властта на правителството. Тази воля трябва да се изразява чрез периодични и действителни избори, при всеобщо, равно и тайно гласуване или чрез равностойна процедура, осигуряваща свобода на гласуването.Член 22
Всеки човек като член на обществото има право на социална сигурност и на осъществяване - чрез национални усилия и международно сътрудничество и в съответствие с устройството и ресурсите на съответната държава - на икономическите, социалните и културните права, необходими за неговото достойнство и за свободното развитие на неговата личност.
Член 23
1. Всеки човек има право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда, както и на закрила срещу безработица.
2. Всеки човек без каквато и да е дискриминация има право на равно възнаграждение за равен труд.
3. Всеки човек, който се труди, има право на справедливо и задоволително възнаграждение, което да осигури на него и неговото семейство съществувание, съответствуващо на човешкото достойнство и допълнено, ако това е необходимо, с други средства за социална защита.
4. Всеки човек има право да учредява и да членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.Член 24
Всеки човек има право на почивка и отдих, включително на разумно ограничаване на работното време и на периодичен платен отпуск.
Член 25
1. Всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Той има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини.
2. Майките и децата се ползуват с особени грижи и подпомагане. Всички деца, родени в брака или извън брака, се ползуват с еднаква социална защита.Член 26
1. Всеки човек има право на образование. Образованието трябва да бъде безплатно, поне що се отнася до началното и основното образование. Началното образование трябва да бъде задължително. Техническото и професионалното образование трябва да бъдат общодостъпни, а висшето образование трябва да бъде еднакво достъпно за всички на основата на техните способности.
2. Образованието трябва да бъде насочено към цялостно развитие на човешката личност и засилване на уважението към правата на човека и основните свободи. То трябва да съдействува за разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи, расови или религиозни групи, както и за осъществяване дейността на ООН за поддържане на мира.
3. Родителите имат право с приоритет да избират вида образование, което да получат техните деца.Член 27
1. Всеки човек има право свободно да участвува в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуствата, да участвува в научния напредък и да се ползува от неговите постижения.
2. Всеки човек има право на закрила на моралните и материалните си интереси, които са резултат от каквото и да е научно, литературно или художествено произведение, на което той е автор.Член 28
Всеки човек има право на социален и международен ред, при който правата и свободите, провъзгласени в тази декларация, могат да бъдат напълно осъществени.
Член 29
1. Всеки човек има задължения към обществото, в което единствено е възможно свободно и цялостно развитие на неговата личност.
2. Всеки човек при упражняването на своите права и свободи, е подчинен само на такива ограничения, установени със закон, изключително с цел да се осигури необходимото призвание и зачитане правата и свободите на другите и за удовлетворяване на справедливите изисквания на морала, обществения ред и общото благоденствие в едно демократично общество.
3. Тези права и свободи при никакви обстоятелства не могат да бъдат упражнявани в противоречие с целите и принципите на ООН.Член 30
Нищо в тази декларация не може да бъде тълкувано като предоставящо право на дадена държава, група или лице да се занимават с каквато и да е дейност или да извършват действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, провъзгласени в нея.
Накратко за основните човешки права
* Право на свобода (всеки човек е свободен) и отхвърляне на робството;
* Право на човека да не бъде дискриминиран;
* Право на съд и на справедлив съдебен процес;
* Право на собственост и гарантиране на собствеността;
* Право на човека да не бъде малтретиран;
* Право на вероизповедание и право на смяна на вероизповеданието;
* Равнопоставеност на половете;
* Право на труд и право на почивка.
Искам да попитам уважаемата ми аудитория - как белите банан. (откъм дръжката, или от срещуположния й край).
Намирал ли се е някой, на когото са му казвали, че бели банана неправилно.
Има ли общоприета норма за това как се бели банан и ако да - дайте ми линк или заглавие на томче.
Много бих искала да получа отговори, защото темата ме вълнува и сън не мога да спя. Без майтап!
Хубава седмица ви пожелавам. На себе си - също!
п.с
Ще има продължение…
Крайно време е да започе подготовката за предстоящите коледни и новогодишни празници.
Лентата прерязахме с нови комплекти стъклени играчки за елхата у дома, която ще направим преди Бъдни вечер. Имам си и нови ботуши (фук-фук).
А вечерта си беше истинско изживяване за нас и децата. Бяхме на мястото, където запалиха светлините на Коледната елха в София. Нямах конкретни очаквания, освен децата да се забавляват и да запомнят тоя момент. Но се получи изненадващо хубаво. Без излишна помпозност - карнавал на дечица от различни европейски страни, песни, танци и игри за децата с леки намеси на родителите… хаха.
Видях първия за тая година Дядо Коледа:
По тоя повод да спомена, че бях въвлечена в игра с пукане на балон и ми се падна “мина’ - да се завъртя 3 пъти около себе си и да си пипна носа… С това мое главоболие успях да не се изложа
Някои от участниците в Коледния карнавал рисуваха лицата на присъстващите деца. Мария и Йоана бяха първите изрисувани.
При запалването на светлините имаше много впечатляващи фойерверки. Е, виждала съм и по-по-зари, но това напълно пасна на събитието.
Много приятно впечатление ми направи това, че тазгодишното коледно дърво е живо, а не отсечено многогодишно растение, което изживява последните си мигове красота, преди да умре напълно.
Фотоапаратът ми (по традиция от тая седмица) не бе в мен и снимах с телефона си - снимките по-долу са това, което успях да направя.
Докато вървяхме към колата видяхме, че и сградата на президентството търпи украса. Естествено направих няколко снимки.
Аз и Мария си зърнахме физиономиите по новините тая вечер. Всички много се забавлявахме, спор няма… И използвам ефира да се извиня на тия, които днес пострадаха от адското ми главоболие… 
Последната хрумка на Мария.
От две седмици коментира идеята си. Онзи ден донесе след училище списък на редколегията. Дори донесе ръкописите на два вица, които написал нейн съученик. Имали подкрепата на госпожата им (тази, която “прогнозира” земетресение). Доколкото разбрах някои родители също са наясно.
Идеята не е уникална, в никакъв случай. Още повече - в нейното училище се прави вестник. Но някои от четвъртокласниците направили “нещо като вестник”, размножено на ксерокс, с хвърчащи листи и без цветни снимки. Грозно написано на ръка. Детето измисли как да направи конкурентен продукт. Чудесно. Вестникът на колегите струвал 70 стотинки и се харчел. Значи и онзи - хубавия, добре направения - нашия (пипнатия от мен) и т.н щял да бъде хит на пазара.
Ще видим. Кака Марче засега се мъдри, аз й сложих няколко отметки в книгите ми за дизайн, структура на печатни материали и пр. Разпечатах й една статия, на която не знам как попаднах, но сега ме е яд, че не мога да я открия и вероятно като имам време ще я препиша, защото е ценна за това начинание.
Обещах да помагам. Всъщност Мария ме включи без да пита. Скоро очаквам да ми зададе въпрос - кога излиза брой 1? Скица, ама ще я науча аз нея!
Решила съм да определя един лимит страници (щото ще умувам как да направим номера с печата на пилотния брой), да предложа на хлапетата примерна структура на съдържанието. Да напомня, че е добре да изфантазират заглавие на вестника. На мен ако ми хрумне нещо ще им пошушна. Умувам как да се направи съдържанието така, че хем да е актуално и за аудиторията, и за сезона, идват празници и т.н. Хем да не е твърде ученическо, а по-развлекателно. Имам си хрумки аз, а ако проектът на Марчето не отече ще информирам онлайн.
Толкова засега.
Аз се потапям в магията на Коледните картички, които сама ще майсторя. Но служебно.
Дано се вдъхновя и тази година да спретна хартиени кокетки и да зарадвам с тях близките.
Прибирам се преди около час с децата от училище. Мария беше превъзбудена и много държеше още по пътя да ми сподели какво я вълнува толкова силно. По принцип имам уговока с децата да си приказваме и обсъждаме деня, едва когато сме у дома, но този път Мария не успя да потрае.
“Мамо, госпожата каза, че утре или вдугиден ще има много силно земетресение”. Реакцията ми бе спокойна, въпреки че исках да изразя недоволството си от подобни прогнози и то тиражирани от учителка в училището. Някой се бил изказал, че на еди коя си дата щяло да ни тресе отново, но по-вярно били ден преди или след прогнозната дата.
Бавно започнах да пощръклявам но овладях беса си. Обясних и на Мария, и на Йоана, че да се прогнозира дата на такова събитие, според учените, е невъзможно. Цитирах думите на Директора на Геофизичния институт при БАН, които той каза по повод земетресенията от по-миналата седмица. Обясних, че трябва преди всичко да не се създава паника. Изразих възпитано недоволство, че госпожата не е постъпила особено разумно. Кротнах дяволите на щерката и се надявам да е вече спокойна.
Но не спирам аз да се възмущавам на подобни “новини и прогнози”.
После що им се случвали на хората инфаркти. От хубаво…
Много обичам да чуя “Ама какво се нервираш, пази си нервите” или “Да не ти дреме”. Чудесно бих ги опазила, ако за целта сутрин ги оставях в топлото легло да си доспят вместо мен. Ще им е тихо, уютно, един вид сейф мод. Докато аз (без тях) в безумното темпо на поредния работен ден с непредвидими емоции, като същ дебил ще се усмихвам тъпо… Защото нервите ми спят у дома. Добре би било, но това е толкова възможно, както идеята ми за 2-3 месечен зимен сън, със събуждане по Коледа, за да не пропусна празниците…
Шантаво ми е днес. Отново съм без кола, днес повече пешеходец от вчера. И за нервите и нервирането ми бе думата. Преглеждайки днес няколко новинарски сайта, се натъкнах на един и същ материал (баси, дори не знам кой е оригиналния източник, щото няма никаква информация, но все едно). Посветени редове в името на здравословния дълголетен живот. Аз си знаех, че работата с идиоти е в състояние да ме убие, но не допусках, че работодателите са в основата на здравословните проблеми на подчинените си. Някои работодатели де. Онези с по-особени характеристики, отличаващи се повече с характеропатиите си.Съкращават ни живота. Според статиите де.
И в тая връзка си мисля как след толкова информация на тема “как да живеем и да сме щастливи от това”, май е добре да започвам да тренирам горната ми идея с нервите под юргана…
Да, завиждам на тия, които не само говорят, но и го правят:
Не им дреме;
През оная работа им е (по избор може и през имейла, щепсела, опашката и пр.)
Не ги е*е (предполагам от време навреме им се случва де - за тяхно добро)
Дреме им на к*ра (важното е к*ра да не им дреме)
и т.н.
И това е ТЕНДЕНЦИОЗНО.
Вчера, докато отивах към 51-во училище, за да прибера децата, както обикновено в случаите, когато съм пешеходец, пресичам ей това кръстовище:
-карта bgmaps
(не успях да намеря по-подробна карта, а фотоапаратът ми бе в офиса, но при първа възможност ще публикувам снимка (от птичи поглед), за да се види какво нещо се случва в пиков час)
По същество - пресичам трамвайните релси на светофара, който за мен свети зелено. В същото време на спирката е спрял трамвай, в посока Съдебната палата. Внимателно тръгвам да пресичам и в момента, в който съм преминала релсите на трамвая в посока Княжево, забелязвам как спрялата мотриса потегля, отсреща ми продължава да свети зелено, а ватманката ми прави жест през стъклото да почакам малко. Аз да дам предимство, когато свети зелен светофар. Наглост! Обезумях от възмущение, защото не за пръв път виждах как трамвай преминава при поставена светлинна забрана. Но подобна наглост не очаквах.
И нищо не можах да направя, освен да изругая на ума си и да запомня номера на мотрисата.
Мотриса номер 302 по линия номер 5 в посока Съдебна палата в 17:30 на 25.11.2008
Чернееше ми пред очите, защото Мария поне по веднъж на ден пресича сама това кръстовище. Не стига, че колегите шофьори извършват банални нарушения, които поставят под въпрос сигурността на пешеходците, ами сега и ватманите.Ама нали, като си малък не можеш да се опълчиш и да попречиш на цял трамвай да отнеме предимството ти.
Ще напиша и ще подам жалба в централата на СКГТ. Така ме посъветваха от обявения за жалби телефон. Човекът ми каза, че ще предаде сигнала ми на когото трябва, но реакция едва ли ще има, за съжаление, защото това била честата практика. Да се възползвам от правото си да се жалвам. Много чудно какво ще се промени, но пък кой знае. Керванът и кучетата… нали си го знаем тъй добре…
После ще ми обясняват за войната по пътищата.
Аз съм и отсам, и от другата страна. И когато се кача в автомобила си, не ми се изпарява от главата това, че когато сляза от него, отново ставам пешеходец.
Вчера по служебен път посетих изложенията в Интер Експо Център София - Месомания(Mesomania), Интер Фуд енд Дринк (InterFood&Drink). БулПек, Светът на млякото и Салон на виното.
Имах намерение на събера впечатления, които касаят моята част от работата по едно такова представяне. Бях любопитна да видя по какъв начин фирмите представят продукцията и деййността си, чрез печатните си реклами, оформлението на щандовете. Изобщо все по дизайна и рекламата.
Пристигнах точно в момента на самото откриване, което беше скромно, без излишна помпозност. Тези, които бяха отделили внимание на този акт бяха малка част от многобройното човешко множество, което вече обикаляше щандовете в Изложбения център.
Моите колеги бяха заели местата си, знаех как ще изглеждат нашите щандове, така че не бях кой знае колко изненадана. Аз знаех за какво съм там, освен служебното направление и предприех обиколка по залите, за да се ориентирам какво и къде.
Обиколих няколко щанда, събирах положителни впечатления от интересните аранжировки, дамите и господата, стилно облечени, които с обноски и маниер обръщаха внимание на посетителите. Апетитно изглеждащи витрини, аромати, които преди да стигнат носа ми, се бяха примесили един с друг и ми бе трудно да различа откъде идва поредното вкусно впечатление. Забелязах някои приятно направени каталога. Взех си. Реших да се отдам на атаката на сетивата, нищо че ми липсваше какъвто и да е апетит (но това бе въпрос на настроение).
От зала в зала, очите ми се пълнеха с красоти. Някои от тях мога да нарека произведения на изкуството, създадени от ядлив материал. Но лично аз бих се колебала дълго, преди да нахапя или разчупя подобно произведение.
Вкусих 2-3 неща, всичките приготвени и поднесени по атрактивен начин. Спомних си думите на майка ми - “Михаелке, народът никога няма да спре да се храни”, казани във връзка с бъдещата ми, тогава, професионална ориентираност.
На тези, които са посещавали това или подобни изложения, им е ясно, че става дума за един своеобразен празник на яденето и пиенето. Няма какво да се лъжем - срещу 3 лева входна такса, или 5 (наистина не знам, присъствах с пропуск), спокойно може да уплътните няколко часа на топло, на завет, а в същото време, при повече късмет, да бъдете доволно нахранени и напоени. Най-големите късметлии, най-бързите, най-смелите, най-сръчните и най-ловките могат да се сдобият и с порции за у дома.
Естествено, това не се отнася за повечето хора. Кой ще бие път до онзи край на София (може и началото), за да избие цена на билетчето в храна и напитки… Има кой. Предварително искам да се извиня на евентуалните засегнати, но следват нехубави впечатления и изводи.
Възрастни хора, пенсионери, най-вече от женски пол, създаваха опашки пред някои щандове, от които щедро се лееха напитки и се предмагаше храна - за опитване. Рекламните листовки се превръщаха моментално във фунии, които се пълнеха с понички, хапчици, саламчета, сиренца и т.н. Как не са се сетили организаторите на изложението да снабдят посетителите с пликове, в които разделно да събират порциите за у дома. Докато едната ръка тъпче в устата, другата тъпче в торбите, Същински разбойници. Аз бях потресена. Да, не забравям че не им е лек живота, но това…
Реагирах много спонтанно, когато преминавайки между шандовете, нещо остро ми се заби между ребрата, побутна ме и ме подкани “По-бързо върви, спираш опашката, ще свърши”. Огледах се и видях, че от едната ми страна някакъв чичко прави кулинарно шоу и пред него бяха подредени няколко препълнени блюда, не с хапки, ами с ребърца, пържолки - абе изобилие. Та това явно е било застрашено от изчерпване… Бях потресена. Обърнах се към острото нещо и видях в едната му ръка смачкана брошура пълна с царевични понички…
Замислих се за това, което знаех, че ще напиша, мина ми през ума да направя няколко снимки, но бързо отхвърлих идеята. Обзе ме ярост към тези достолепни старци и старици, които ежедневно намират поле за изява на морала, възпитанието си, а защо не и проблемите си. Същите, които говорят за пример, даваха по-горните примери…
Двете страни на медала…
Обиколих още малко, харесах си най-сетне шприц - професионален. Купих си го и доволно замечтах за красотите, които ще правя у дома.
Много време мина, откакто за пръв път писах за желанието ми да посветя време на ботаническата градина към БАН в София. Опитах се да намеря сайт, но или аз не търсих достатъчно задълбочено, или такъв просто не съществува. Признавам – преди около месец за пръв път ходих там и – както обичам да казвам – з-а-е-к-в-а-х от емоциите, които ми донесе това зиживяване. А и всъщност това беше искрата, която отново запали страстта ми към домашно градинарство.
Хах, това звучи като домашно зеленчукопроизводство, но за него ще напиша и ще приложа снимков материал по-късно. Ей – да не забравя!
Ето адрес, на който намерих информация, но за съжаление е твърде оскъдна:
http://www.cu.bas.bg/garden/
„Ботаническата градина наследява Кралската ботаническа градина, която е основана през 1882 г. Ботаническата градина е включена в рамките на БАН през 1947г. отначало като част от Института по ботаника”
Искаше ми се това да е една статия с малко думи и много красота за окото, но не мога да не спомена за мащабните строежи, които се случват около Ботаническата градина. Нямам снимки, просто ми се уби всякакво настроение за фотография, за да покажа какво ми загорча. Сякаш от тая градина, като територии, най-накрая ще остане това което е застроено, а всичко околовръст ще се превърне в поредния квартал. Тъжно е.
Замислям се колко растителни видове са заминали по дяволите, заради това, че земите на градината са се превърнали в строителни площадки.
Ех, а едно време е било изключително достойнство да дариш земя, която да се ползва за цел като тази. Днес… става това, за което не се въздържах да пиша.
Иска ми се напролет, когато повечето растения са в цвят пак да отидем. И ще го направим. И без да се вземат предвид пристрастията ми към зеленото, бодливото и т.н – растенията като цяло, горещо препоръчвам да посетите това място, но предварително се информирайте за работното време по телефона. Много са любезни.
Приятно изкарване!
А ето и снимките, които направихме в Ботаническата градина. Майстор-фотограф - Колев. И тук таме аз съм си оставяла лапите.
… град като град…
Вече съм далеч от мисълта, че в София така нареченият Час пик е реално понятие. По всяко време, имам предвид активната част от денонощието, когато повечето хора работят, е трудно да се опише какво се случва по булевардите, улиците и кварталните улички. Дори сега слушам сутрешните включвания по местните радиостанции за състоянието на трафика.
Но за друго ми е думата.
По обичайния ми всекидневен маршрут, който пътувам с автомобила си, обикновено, натоварването е предвидимо. Разчела съм си времето така, че да не закъснявам за работа или за прибирането на децата от училище, но някои препятствия няма как да бъдат предвидени.
Камион на “Чистота”, който в 7:40 сутринта в продължение на 10 минути събира отпадъците зад блока, в който живея и съвсем случайно са застанали пред колата ми. Майстори шофьори, които образуват мини задръствания по малките квартални кръстовища, нарушавайки всякакви правила и неспазвайки каквито и да е пътни знаци. Тяхната сила е да използват уличките в междублоковите пространства за проходи, в които образуват колони, а когато трафикът не е така силен се движат с поне 60 км/ч. Покрай същите тези улички има детски площадки…
Изредените горе препятствия също мога да причисля в обичайната транспортна картинка.
Изпаднах в пълен потрес преди седмица, когато прибирайки се от офиса в посока 51 училище, 20 метра след като минах светофара на Красно село, осъзнах че излизане няма да има скоро. В далечината пред мен гледам едино от ония строителни чудеса, които изливат бетон по строителните обекти. колоната пред мен леко се придвижваше и колите завиваха в някаква квартална уличка, която нямаше настилка. Пясък и камъни. Заобиколих препятствието и без да се нервирам продължих напред. Вече бях отново в локалното.
Замислих се какво се прави с цел реорганизация на движението, когато поради такива дейности се налага затрудняване на преминаването. Няма знаци, няма поставена някаква указателна табела. Изобщо няма никой. Същите безобразия се случват и край колелото на трамвая в близост до 6-то районно. И там нещо се строи и през ден между 17 и 18 часа разширената част от улицата, от която се включвам в локалното край Борис е задръстено от строителна техника. Някаква дървена стойка с два знака от време на време стои встрани пресечката преди въпросния проход. Само че наличието на тия знаци няма връзка с активността по строежа. Неведнъж, докато се науча да влизам в локалното една пресечка по-рано, ми се случва в калотията, дупките, в които мога да се загубя, да правя чудеса, за да направя обратен завой и да търся друго място за излизане от тоя ужас.
Тази картинка, за съжаление се наблюдава по много места в града. Също разбирам, че е въпрос и на възпитание и колегиалност, да се съобразява нуждата от знаци, за да не губим време и да се създава струпване от автомобили на път без изход.
Вече съм нащрек и за такива препятствия, защото тях наистина не мога да ги предвиждам.
Но засега челни позиции в класацията ми имат каруците.
снимка: в-к Стандарт
Каруца е превозно средство състоящо се от две колела и задвижвано от кон, магаре или друго животно. Каруцата се използва за транспорт и е една от малкото напъно съобразени с екологията превозни средства.
wikipedia
За съжаление вече не нося фотоапарата си с мен, а телефонът ми не бе под ръка, когато вчера, отново в локалното, за което писах по-горе, имаше 3 каруци една след друга, като на последната беше вързано и младо животно. Колоритът беше пълен. Та лека полека успокоих беса си, отчитайки факта, че водачите на тия превозни средства, все пак са проявили завидна съобразителност, предпочитайки да ползват локалното, а не да се движат по Борис. И точно в момента, в който мислех това, зачаках на колоната на Красно село, (където пешеходците са царе, за които не съществува червен сигнал на светофара и изобщо са в правото си да извършват очевидни нарушения, които застрашават всички участници в движението.), застинах на място и в прекия и в преносния смисъл на думата, защото тия каруци пред мен, очевидно, бяха решили да направят иначе забранения ляв завой с идеята да продължат пътуването си по Борис. Просто нямах друг избор, освен да си запаля една цигара, да се наслаждавам на гледката, да слушам концерта от автомобилни клаксони, да се обзалагам със себе си колко зелени светлини ще пропусна… Изобщо моменти на забавления.
Иначе кметът решил въпроса с каруците. Хубаво - забранил каквото забранил, обаче се питам кой е контролният орган, който се занимава с това да следи дали се спазват подобни забрани. Само да вметна, че поне последната каруца нямаше нито табела, нито номер, нямаше и квадратен сантиметър светлина по нея. А беше 17 часа.
Тия дивотии с каруците се случват всекидневно, но така отблизо не се бях сблъсквала с такава гледка.
Откакто запознах да пиша това, си представям реакциите на тези, които или не са шофьори и биха ме посъветвали да ползвам (гр)адски транспорт, или пък да си вървя пеш. Замисляла съм се многократно как да се лиша от тоя колорит, който изживявам по поне 2 пъти на ден. Лятото си карах колелото и съвсем не си късах нервите, Стигах за минути до работа и до вкъщи, но в това време няма как това да се случи.
Изобщо не съм на мнение, че ако избегна тия препятствия, като ползвам алтернативен начин на придвижване, проблемите ще изчезнат. Чудя се какво не ни достига на нас - българите - като цяло, че си траем, псуваме зад воланите, размахваме заканително юмруци, но в крайна сметка не предприемаме никакви действия, за да се обърне по-голямо вниимание на нещата, за които пиша. Пак повтарям - моята липса в безумния трафик няма да реши проблема, просто проблема няма да е толкова мой, но ще е факт като такъв.
Мога да пиша още дълго, хрумвали са ми невероятно идиотски идеи и доколкото зависи от мен, ще ги реализирам, надявайки се, че ще има още и още хора, които съзнават, че ако не направят нещо те, никой няма да се сети.
Инак - в каруца не съм се возила, сигурно е голямо изживяване…
На любимото ми - произведението:
Знам как се казват само две от тия растения - червеното е фитония, другото е драцена (някаква, ще знам по-късно каква)
Ето:
А с риск да бъда наплюта за гадната снимка - ето всичкото красота в тая саксия
Заръчах му днес да поснима малко цветята у дома, защото и кактусите ги снимахне снощи със светкавица (някои). А на дневна светлина ще се получат по-хубави кадри.
От известно време имам голямо желание да покажа снимки от Ботаническата градина при БАН, но все не ми остава време. Ще се пробвам утре да направя и това, все ще имам свободен един час.
Мда… ако някoй се чуди какъв подарък би ме зарадвал - в тоя момент ще ме зарадва всичко що боде и расте в саксия.
Вчера се сдобих с подарък - саксия, която веднага си намери съдържанието из саксиите у дома. Вечерта с любимото направихме ей-тая красота, която с 2 наум е завършена. Какво значи 2 наум - ами като излязат
наяве - тия двете ще видите.
Само дето имам лимит - още една такава саксия и повече няма… Което не ми се вярва много, ама да видим.
Снимки - моя милост
Голяма радост ме обзе и всеки ден бях в едно трепкащо нетърпение. Дори се бях настроила, че ще пропусна да видя фритията с цъфнал цвят, тъй като в светлата част на деня съм на работа. Но в събота миналата седмица успях да се порадвам на цвета й. Ами нищо и никакви жълто цветче, но аз му се радвах като дете. По-добрият фотограф от нас двамата направи снимки, които - да не забравя - е добре да са подписани от него Нали тъй е редно.
Сега очаквам още една пъпка да цъфне, пак ще покажа снимки. Чудя се дали има шанс да не е жълт цвета, ами бял или розов, примерно. Ще е интересно
Майстор-фотограф: Н. Колев
Не е ясно защо точно това измислих, като ново заглавие, ама то… не се сменя тъй лесно заглавие на роман, по средата на третата глава от втората част. Не… нямам тия претенции, не съм такава литературна величина, нито искам да съм… Просто - дори аз - днес се учудих като отворих сайта и видях това заглавие…
Ами тъй де - разни и безобразни…
А, да, блогът има нова визия. Но не се знае докога ще го изтърпя по този начин и ако още малко се поборичкам със сорса на темата, без да имам желания успех… Ще…. го зарежа, докато ми дойде отново муз.
Инак - събрала съм прилични количество материал за писане и показване, но напоследък не ми се намира време точно за това.
А мераци всякакви - най-вече за нещо бодливо, топчесто, продълговато - кактус.
Странно ми е защо се продават растения, чиито имена не се знаят от тъй наречените продавачи. Стана ми ясно, че масово се внасят цветя, но туя, които мен ме интересуват ги купуваме безименни.
“Купихме си кактуси”
“Имам си сукуленти”
“В една саксия гледам няколко живи камъчета”.
А как се казват…
Напоследък много се сближих с Google. Изрових купища сайтове, на които хората са се постарали да покажат снимки и да напишат точните имена на растенията. И се взирам в моите растения, и се взирам в картинките от нета. Ще ми се да знам как се казват смешниците ми.
Имам колебания за едно растение - дали е Fenestraria aurantiaca, или Frithia. Това на снимката:
На тези смешковци по-долу потърсих заглавията, но са толкова много видове, че се обърках. Отделно самото оцветяване на растението зависи от състава на почвената смед, в която вирее. Мистерия, надявам се, само засега.
Този, доколкото успях да разпозная е Pleiospilos, звучи много смешно, като плезозавър
За кактусите ще пиша по-натам, и за тях съм в търсене на имената им.
Историята, която започнах преди няколко дни - продължава. Обещах снимки (не че имам аудитория, пред която да чувствам ангажимент, но и за самата мен е хубаво да правя това). Та - без отклонения продължавам с хрониките на моите хубости в саксии.
Вчера получих подарък - един литопс и един кактус. Какво може да се намери, докато се обикалят магазините за изолация и разни строителни неща. Ама така е, не може да правим хубави градини у дома, без да сме се поизпотили, но… живот и здраве, ще попиша и за одисеите ни с ремонта.
Освен кактуса и литопса, получих и пликче с микс семена на кактуси. Бях споменала, че ми е любопитно да си посея и ето (тук би трябвало да има снимка, ама си представете сандъче с пръст) - имам си посяти семена от кактуси. Какво ще се случи с тях занапред е мистерия. Ще се постараем да им създадем прилични условия и дано има бодлив резултат.
Решихме да преместим кактусите в обща саксия (знам, че не сега е времето, но се питам аз как се спазват сезоните, по места, където сезните не са 4 ами 2)
А ето ги и кактусите:
Избирали сме ги уж с идеята да ги съберем в комбинация, обаче (все още са малко), имат си истории, които ми развиха симпатиите към тях, освен това са интересни видове (не им знам заглавията ОЩЕ), чисто визуално. Оказа се, че не са подходящи горните, плюс тоя в чашата, за да направим хубава комбинация и се отказахме, докато намерим липсващите бодливци, за да завършат композицията. (те май ще са поне две)
И съвсем навреме дойде идеята да съберем литопсите на едно място
Ето ги и тях, снимала съм ги много пъти. Смешните ми живи камъчета:
А на следващата снимка може да се види пъпката, от която скоро ще се покаже цвят:
Големи смешковци са. Днес докато ги снимах, се усетих, че се усмихвам и им приказвам.
А ето и градината със сукуленти, която ми подари страхотнището, като ходихме в ботаническата градина на БАН.
И тая малка джунгла - в една саксия
Да.. това е нещо, което правя и наблюдавам с удоволствие. За да се информирам повече, разглеждам специализирани сайтове, чета книгата за цветята у дома, текат ми очите по бодливи красоти и малки джунгли. Гледам в краката си, като вървя, за да си намеря “скала”, за да си направя джунглата по-красива и радваща очите и душата. Мечтая за моментите, в които ще попадна, примерно на някой остров, на който ще видя всичките красоти от саксиите, в естествената им среда. А като имат и цветове…
И тия неща на снимките не са всичките хубости в саксии, които виреят у дома. Страхотнището си пада по бонсаи и по разни не толкова модерни цветя, които има във всеки дом. Решила съм през почивните дни да го питам дали ще позволи да направя изложба и на неговата част от нашите растения и да я покажа тук. И той си имаа градина от няколко растения в една саксия. Само ще издам, че най-много харесвам в нея рошавата драцена джудже, която аз избрах и му подарих.
Оглеждам се у дома и рисувам в съзнанието си местата за тия ни красоти, след като завършим окончателно ремонта.
Чувствам се толкова щастлива…