My dear diary….

Не знам какво заглавие да поставя…

Напоследък доста ме вълнува тая тема, тъй като спокойствието ми, при извършване на ежедневни дейности е силно застрашено.

Обичам животните. Не съм от тези, които биха казали, че са отраснали с животни, слава Богу - живяла съм и съм расла с и сред хора. Понякога, като се разхождам, а това могат да потвърдят и приятелите ми, потъвам в очите на някой умислен уличен пес. Снимах ги и даже си представях как след време ще подредя изложба… Обаче кръст на това, защото и докато…

Започнах с това - чувствам спокойствието и здравето ми  застрашени. Също здравето и спокойствието на най-близките ми. Трябва ли да променя навиците си, само защото градът е заринат с освирепели бездомни песове.

Трябва ли да им симпатизирам, трябва ли да будят у мен умиление, подобно на бебе, в ръцете на просякиня на потредното кръстовище… (не че това ме размеква, вбесява ме).

Напоследък се страхувам от кучета. За последния месец няколко пъти се набирах на педалите на велосипеда, за да им избягам, влизала съм в колата си за 0-време, защото към мен се приближават ръмжащи песове. Големи, мръсни, гладни, подивели.

Как да се защитя?

Да дам 100 лева за кучегон - тая няма да стане.

Да си нося спрей в дамската чанта, пък и в колата, в раниците на децата… А не.

Днес късайки нервите си петъчно в офиса, слушам любимото си радио (някакво успокоение, за наличието н аидиоти в тесния периметър около мен).

Чувам как полски гражданин е нахапан зверски по тялото и главата от глутница кучета.

Новината мина и замина покрай ушите ми. Улових само името Екоравновесие, представители на което щели да огледат района!!! Идиотщина.

Одеве написах в гугъл “нахапан от кучета”, с желанието да разбера дали все пак човекът е жив. Не ми се прави сега шот екрана с резултатите. АКо имате интерес - питайте гугъл. И  - това нормално ли е? Как се живее по този начин. По улиците, под автомобилите ни, в незаключените входове на жилищни сгради… къде ли не, скитат бездомни кучета, за които никой не си е мръднал пръста да ги кастрира и маркира.

Не това наблюдавах във Варна. Години наред забелязвам - да има улични кучета, но са с нашийници - повечето, имат едни смешни копчета на едното ухо и са доста кротки, бих казала дружелюбни.

Организации за защита на животните… От какво ги защитават. Вероятно ако реша да се саморазправя с уличните песове по някакъв начин, ще се превърна в престъпник. Ако отива и подам оплакване в общината… щото то не е само страхът да измина от паркинга до входа, магазина, детската площадка зад блока… Ами сутрин в 5 и половиина една глутнмица с нарастващ размер се отправя от южния парк, минава край нас и оттива към циганското гето в Красна Поляна… Кошмар.

Страх ме е, а за мен страхът не е нормално състояние. Страхът миришел - да не се страхувам от песовете…

И какво - да чакам да вляза като резултат в гугъл “нахапан от кучета”.

Какви са решенията и начините по които може да се действа?

да му потрябва на човек връзка по телефон с общината. Предполагам и колата си да бях запалила, за да ида на място, пак резултатът щеше да е същия. Звъня от 2 часа през 5 минути, ама никой не го вдига - телефона.

Реших да опитам на тел. 11800 - съвременният 144, но оттам или всички оператори са заети, или просто дава заето…

Бясна съм, а ми трябва информация как им е удобно на община Красно село да ми извършат една услуга. Нейсе.

Ще продължавам да звъня, може и някой да чуе петлите, пък после и информация да ми даде…

Сега няма да звъня - обедна почивка им се полага на общинските служители.

На мен също.

Професионалисти!

Връзка между заглавие и съдържание. Това се учи още в първи клас, драги ми, тъй нарекли се, журналисти/репортери!!!

Не че сайтът е нещо особено откъм подбор на информация, обаче наистина място не си намирам като се сблъскам с подобна “добре свършена” работа.

Толкова ли не се намира кой да прегледа написаното, преди да се подведат куп хора, заинтересовани от съдържанието и проблема с детските градини - конкретно?

Много неща са ни такива.

Не купувам вестници. Добре че има няколко информационни сайта, които все още не са ме разочаровали, инак ще се дезинформирам съвсем отговорно и съзнателно.

Малолетните влюбени

Малолетните влюбени се целуват и галят,
опрени от тъмните двери на нощта,
а минувачите ги избикалят и ги сочат,
мърморейки разни лоши неща.
Но те, старците правят грешка много голяма,
там където те сочат, онези ги няма,
там само трептящите сенки от тях,
които ги карат с презрителен смях,
нeгодувание и завист и ярост,
пред толкова младост, при тяхната старост,
да скърцат със зъби и размахват юмрук,
а самите те, младите, те съвсем не са тук,
те са нейде високо, във свят един друг,
те са станали вече един лъх, един звук,
един блясък сред блясъка, ослепително нов,
на своята първа малолетна любов.

Как да се направи портрет на птица

Нарисувайте най-напред една клетка
клетка с отворена вратичка
Нарисувайте след това
нещо красиво
нещо простичко
нещо хубаво
нещо полезно
за птицата
След това
поставете платното до едно дърво
в някоя градина
в някоя гора
в някоя дъбрава
Скрийте се зад дървото
без да казвате нищто
без да помръдвате…
Понякога птицата идва скоро
но може да минат дълги години
преди тя да се реши да дойде
Не бива да се отчайвате
Чакайте
Чакайте ако е нужно години
тъй като бързината или бавността на пристигането
нямат никаква връзка
с успеха на картината
Когато птицата пристигне
ако пристигне
запазете пълно мълчание
Почакайте птицата да влезе в клетката
и когато вече е влязла
затворете леко вратичката с четката
След това
заличете една по една всички пръчици за кацане
като се стараете да не докосвате нито едно перце на птицата
След това нарисувайте дървото
като изберете наи-хубавия му клон
за птицата
Нарисувайте също зелената шума и свежестта на вятъра
прашеца на слънцето
и шума на животинките сред тревата в лятната жега
Ако птицата не запее
това е лош знак
знак че картината е лоша
Но ако тя запее това е добър знак
знак че вие можете да се подпишете
Тогава отскубнете съвсем лекичко
едно от перата на птицата
и напишете своето име в някой ъгъл на картината.

- Приятно ми е! Аз съм Вашта котка.
- Нима? Не помня да съм имал котка. Сигурна ли сте, че няма грешка?
- Разбира се, че няма. Да не би да мислите, че съм от глупавите котки? Но господине, ние с Вас сме влюбени!
- Господи! Но Вие се шегувате! Та аз дори не Ви познавам!
- Че как?! Нали се запознахме: “Приятно ми е! Аз съм Вашта котка.” Съвсем учтиво се представих.
- Но как решихте, че сме влюбени, когато току що се запознахме?
- Любов от пръв поглед се нарича, господине, чувството, което тъй умело се опитвате да скриете.
- Това е абсурдно! Да не сте се побъркала!
- Разбирам Ви. Не се съпротивлявайте. Може би Ви плаши болката от бъдещата изневяра?
- Как не Ви е срам да ми изневерявате! Така ще страдам! Вие сте жестока!
- Не виждате ли, че ме тласкате със Вашта равнодушност в лапите на друг!
- Каква нелепост! Та аз дори не Ви познавам!
- Отчайвате ме! Аз съм Вашта котка.
- Но нека бъдем честни. Вие не сте моята котка.
- По-Ваша съм от всякога! Навярно сте от глупавите. Не случайно ще прелюбодействам с градинаря.
- Аз нямам градинар!
- Разбира се, че нямате. Аз ще го наема, щом така ме пренебрегвате.
- Колко сте нахална! В моя собствен дом! Безсрамие! Но… Котките не могат да говорят и да наемат градинари.
- И с право си мълчат, горките! Мъжете сте отчайващо ограничени! И никога не слушате, когато ви говорят.
- Нелепо е жена ми да е котка. Нашата любов е невъзможна.
- Обичах Ви тъй страстно, а Вие ме отблъснахте. Довиждане!
- Почакайте! Какво се случи със прелюбодействието?
- За Ваша информация - отдавна го извърших. Вие ме принудихте с абсурдното си поведение! Изгонихте чаровната си котка.
- Почакайте! Не ме оставяйте така самотен!
- Не мога да Ви чакам. Изоставям Ви!

*Тодор Котев

… дали живея е друга тема, която няма да коментирам точно сега…
Става дума за моите патила, след като ме обраха. Взех си днес личната карта!
Струва си да почерпя. Излезе Михаела от сенките…
Поредна сутрин с трамвай номер 5 поех по задачи. Детето вече само отива до училището, не се налага да я съпровождам за 200 метра. Аз не мога да кажа, че съм 200% спокойна, но тя се чувства много добре, уверена - и както ми споделя - много внимава да не ме разочарова.
Днес не се върнах в офиса, а попътувах с грАДСКИЯ транспорт до една квартална полицейска станция, в която ме пратиха от Трето районно. Оказа се, че “Ама вие не сте за тука, госпожице”. Мерси за последното, ама за къде съм? Две пресечки по-надолу (!?) при колегата. Айде при колегата, който ми обясни, че служебната ми бележка не била готова и трябва да си я взема в понеделник м/у 16:30 и 17:30. Очарователно, ама му казах възпитано, че тая трудно ще стане. В крайна сметка се разбрахме в понеделник в 9 или 9:30 (трябва да си погледна записките) да ида до районното и да взема каквото ми трябва. Защото…
Без заветната хартиШка не мога безпрепятсвено да си заявя издаване на шофьорска книжка. Катаджиите съставяли акт. Странно, за чий Х тоя акт при положение, че не съм си загубила документите, а са ми отнети. Тиквеници…
Не мога да събера смелост да шофирам без книжка, но в понеделник щом ида в полицията, а после в КАТ, се виждам как минавам през Дървеница, мятам се на Сузана, тегля им една на административните ограничения и си карам колата. Писна ми на опашката…
Не стига че подмятам два кочана билетчета за мен и Мима, ами днес някакъв тиквенЯк ми обяснява как билетът ми не бил дупчен в тоя трамвай. При пробата се оказа че 3 перфоратора дупчат различно. Ама нали… Да си записвам и накоя машинка съм си дупчила билета. Пак хартиШки. Смилат ни в трамвая и сутрин и вечер. Това, че се качваме на трамвай от първата спирка хич не е досттаъчно, за да пътуваме спокойно. Ама стига за трамваите… Ами потрошените ми обувки от перкане пеш. Когато реша да сляза от клата и да се разходя илими се налага ходене пеш нося удобни обувки. Ама не всяко удобно е подходящо, за да ходя с него на работа.
И мрън, и мрън и т.н…
Ще видим тая работа, още малко търпенийце имам…

Днес е един от ония дни, в които се будиш от случаен писък на анимационен герой в телевизора.
Детето спи до мен и хабер си няма да става… Майка му - аз - също.
Баси скапаната вечер. По-скапана не можеше да бъде.
Прибрахме се с Мария и аз се захванах да приготвям вечеря. В един момент Марчето ме пита гости ли чакаме. Чакам аз - главата си. “Защо, бе, Миме?”. “Ами защото това само за нас двете ли е” - в отговор.
Ядене за 3 вечери, както бяхме в снощната конфигурация. Е оляла се бях. Нищо, някаква искричка, че не съм се превърнала в егоист индивидуалист.

А днес… мисълта ми беше за днес, а се разписах за вчера. Обух си дънки - тотален протест днес! Малко ми оставаше да си обуя и маратонки, ама щеше вече да е прекалено. Криво ми е, смотано, полупразно. Неопределен вкус.

И работа за цял китайски народ. За щастие има къде да избягам от гадни мисли…

БАУ!

Тук са пропуснали това, че работата с идиоти е тотална щета.

Но пък аз си го знам…

И тъй в реда на петъчните си мисли, сред които огромно място заема часът ми за маникюр утре в ДЕВЕТ И ПОЛОВИНА… (баси посред тъмна нощ е това), се чудя дали скоро ще си карам колата и ще изляза от нелегалност…

Мамка му, верно ли, казват истината тия, които твърдят, че карали кола без книжка 15 години…

Как става тъй…

А съвестните граждани си го начукаха сами…